Спуснати завеси

А дъждът е плакал в мен..

“Момичето плаче под дъжда. 

И дъждът плаче в момичето” 

                                   Рени Йотова

А дъждът е плакал мен. 

Затова съм толкова горчива, 

че когато ме целуват, 

ги проклинам 

и когато ме прегръщат, 

ги напускам 

и когато ме поискат, 

ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен. 

Затова съм толкова красива, 

че когато ме сънуват, 

ги разплаквам 

и когато ме забравят, 

ги настигам 

и когато ме пожертват, 

ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен. 

Затова съм толкова безумна, 

че когато ме оставят, 

ги желая 

и когато ме отпиват, 

ги спасявам 

и когато си отидат, 

ги обичам!

Едно прекрасно стихотворение, напомнящо ми малко на мен.