beautiful madness

Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци,а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…

сряда, 22 юни 2011 г.

Спуснати завеси

Публикувано от Мери в 6/22/2011 08:24:00 pm
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в XСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest

Няма коментари:

Публикуване на коментар

По-стара публикация Начална страница
Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Всичко за мен

Моята снимка
Мери
Преглед на целия ми профил

Архив на блога

  • ▼  2011 (4)
    • ▼  юни (2)
      • Спуснати завеси
      • А дъждът е плакал в мен..
    • ►  април (2)
Тема „Воден знак“. Изображенията в темата са от merrymoonmary. Предоставено от Blogger.