сряда, 22 юни 2011 г.

А дъждът е плакал в мен..


“Момичето плаче под дъжда. 
И дъждът плаче в момичето” 
                                   Рени Йотова


А дъждът е плакал мен. 
Затова съм толкова горчива, 
че когато ме целуват, 
ги проклинам 
и когато ме прегръщат, 
ги напускам 
и когато ме поискат, 
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен. 
Затова съм толкова красива, 
че когато ме сънуват, 
ги разплаквам 
и когато ме забравят, 
ги настигам 
и когато ме пожертват, 
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен. 
Затова съм толкова безумна, 
че когато ме оставят, 
ги желая 
и когато ме отпиват, 
ги спасявам 
и когато си отидат, 
ги обичам!

Едно прекрасно стихотворение, напомнящо ми малко на мен. 

Няма коментари: